Как родителят да подкрепя детето след мач?
Футболният мач за едно дете не приключва с последния съдийски сигнал. След него остават емоциите – радостта от победата, разочарованието от загубата, пропуснатото положение, грешката или усещането, че този ден просто не се е получило.
Точно в тези моменти ролята на родителя е много важна.
Детето не преживява футбола само като спорт. То изгражда увереност, характер, отношение към успеха и провала. Когато усеща спокойствие и подкрепа от хората около себе си, то играе по-свободно и по-смело. Когато постоянно се страхува от критика и от това да не разочарова някого, футболът постепенно може да започне да носи повече напрежение, отколкото удоволствие. Това е и един от основните акценти в „Пътят на младия футболист“.
След мача родителят трябва да остане родител
Една от честите грешки е родителят да се превърне във втори треньор веднага след края на мача.
Започва анализ на всяко подаване, грешка, пропуск или решение. В повечето случаи това е с добро намерение – родителят иска детето му да се развива. Но футболната част трябва да остане работа на треньора.
Родителят има друга, също толкова важна роля – да даде сигурност и подкрепа.
Когато треньорът тренира, а родителят подкрепя, детето получава ясни послания и знае на кого да се довери. Когато родителят започне да дава различни футболни указания, да критикува решенията на треньора или да прави собствен разбор, детето много лесно може да се обърка.
Първо спокойствие, после анализ
След слаб мач или загуба не е необходимо веднага да обсъждаме всичко, което не се е получило.
Детето обикновено прекрасно разбира кога е играло слабо. То усеща пропуснатото положение, загубената топка и грешката много повече, отколкото понякога си мислим.
В този момент най-важно е да разбере, че отношението на родителя към него не се променя според резултата.
Може да има време за разговор и анализ, но не е необходимо той да започва още на излизане от стадиона. Понякога е по-полезно детето първо да се успокои, а по-късно само да разкаже как е видяло мача и какво според него не се е получило.
В книгата точно това е основният принцип – подкрепата след труден мач трябва да пази увереността на детето, а не допълнително да увеличава напрежението.
Грешките са част от развитието
Няма футболист, който да не греши. Няма и отбор, който да не губи.
При децата това е още по-важно, защото именно чрез грешките те се учат да вземат решения.
Ако едно дете започне да се страхува от всяка грешка, постепенно може да започне да избира само най-сигурните решения. Да не опитва дрибъл. Да не подава напред. Да не поема инициатива.
Така изглежда, че греши по-малко, но реално започва да се развива по-бавно.
Задачата ни като възрастни не е да премахнем грешките, а да научим детето как да реагира след тях. Да продължи да играе, да остане концентрирано и след това спокойно да разбере какво може да направи по-добре следващия път.
След загуба не търсим виновник
Много лесно е след мач да намерим причина извън нас – съдията, терена, противника, треньора или друг играч.
Но ако постоянно учим детето да търси вината някъде другаде, то трудно ще започне да поема отговорност за собственото си развитие.
Загубата трябва да се използва като информация.
Какво не се получи? Какво можеше да направим по-добре? Какво трябва да подобрим през следващите тренировки?
Това е много по-полезен начин на мислене от търсенето на оправдания. В „Пътят на младия футболист“ разглеждам грешките и загубите именно като част от процеса, от която трябва да вземем урок и да продължим напред.
Сравнението с другите рядко помага
Децата се развиват с различно темпо.
Едно може да бъде физически по-развито на осем години, друго да има по-добра техника, трето да е по-смело в мачовете. След няколко години картината може да изглежда напълно различно.
Затова постоянните сравнения с други деца рядко са полезни.
По-важно е да гледаме собственото развитие – дали детето е по-добро от преди няколко месеца, дали започва да разбира играта повече, дали е по-дисциплинирано, по-самостоятелно и по-уверено.
Прекаленият натиск, сравняването и постоянната критика могат да доведат до страх от грешка, загуба на увереност и постепенно изчезване на удоволствието от футбола.
Родителят също дава пример
Децата наблюдават много повече, отколкото понякога предполагаме.
Ако от трибуните виждат нервност, спорове със съдията, критики към треньора и коментари по адрес на други деца, те постепенно започват да приемат подобно поведение за нормално.
И обратното – когато родителят остава спокоен и уважава играта, треньора, противника и решенията на терена, детето получава много по-силен урок от всяка дълга лекция.
В крайна сметка трудно можем да изискваме от едно дете самоконтрол, ако възрастните около него не го показват.
Един мач е само една малка част от пътя
При децата много лесно даваме прекалено голяма тежест на един резултат.
Добър мач не означава, че всичко вече е постигнато. Слаб мач също не означава, че детето няма качества.
Пред него има още стотици тренировки, мачове, победи, загуби, добри и лоши периоди.
Много по-важно е постепенно да се научи да приема трудните моменти, да анализира, да работи и да продължава.
Една грешка се забравя. Един резултат също.
Но начинът, по който детето се научава да реагира на трудностите, може да остане за цял живот.
Ролята на родителя е да бъде до детето
Не е необходимо родителят да изиграва мача вместо него, да решава всеки проблем или да му казва какво да направи във всяка ситуация.
Много по-важно е детето да усеща, че има човек до себе си независимо дали е спечелило, загубило, вкарало три гола или е направило най-слабия си мач.
Защото развитието във футбола е дълъг процес.
А ролята на родителя не е да извърви този път вместо детето.
Ролята му е да му помогне да продължи да върви по него.
Искате още практически насоки?
В „Пътят на младия футболист“ разглеждам подробно темите за грешките и загубите, увереността, дисциплината, поведението, тренировките, храненето, възстановяването и ролята на родителите и треньора.
За децата, които мечтаят, и възрастните, които ги подкрепят.
ПОРЪЧАЙ „ПЪТЯТ НА МЛАДИЯ ФУТБОЛИСТ“
